Шар Планина в Македония… едно вълшебно приключение :)

Изкачването на Титов връх в Шар планина е част от едно незабравимо четиридневно приключение из Македония, което включи тази разходка, изкачване на вр. Голям Кораб в Кораб планина и разглеждане на Каньона Матка. Неописуеми пейзажи, отвесни ръбчета, а срещу нас – зъберите на Проклетия. Македонските планини са нещо като колаж от старопланински била, съчетани с пирински ръбове и отвеси, и рилски поточета. Препоръчвам горещо на всеки, който има свободни поне 3 дни. Многократно надхвърли очакванията ми. 

Първоначалният ми план за уикенда беше да си направя лек екстремен трейл на Котешкия чал в Пирин – нещо, за което си мечтая от много време и още не съм направила. Дори намерих трак (с малко изнудване) и подробно описание на маршрута, както и удобен автобус към Банско. 

В почти последния момент Боян  ми писа, че Росен и Радосвета ще идват с него в Македония, т.е има втора кола, и потенциален шанс да се прикача към тях. Е, не се колебах много.  Всъщност чата изглеждаше приблизително така:
“Заебавай Котешкия и с нас в Македония”
“Ок”. 

Не става дума само за факта, че не бях ходила в Македония. Боян е планински водач, но освен нужните учебникарски познания, притежава непогрешим усет за планинските маршрути и идеите му винаги се превръщат в страхотни приключения с много красота и необичайни места. 

Без много предварителна подготовка и само с бегла идея къде отиваме, двамата с Кольо стегнахме спалните чували и палатката и потеглихме. Успяхме да запълним на макс 2 коли – багажник и седалки (аз сигурно щях да се навия да се возя и в багажника до кекса на Свет, ако нямаше друг начин). Компанията включваше нас с Кольо, Роската, Свет, Дейвид, Найден, Вели (който носеше достатъчно храна, с която бих могла да оцелея 3 месеца в бункер в случай на бомбена атака и бих напълняла при това), и една двойка – Мира и Росен 2. 

Пристигнахме в Македония по тъмно и опънахме палатките в един парк с езеро (ез. Треска). Замислих се какво ли ще стане, ако опъна палатка в Борисовата, но там на никого не направи впечатление. 

Езерото по изгрев слънце. Паркчето е симпатични дръвчета около този водоем в близост до ресторант и джамия.

Разпънахме софрата и след като хапнахме добре (и може би леко поизпих ракията на Боян) се мушнахме в палатките и захъркахме сладко… като на сутринта ни събудиха псалми, долитащи от джамията и лаят на парковите кученца. 

Първоначално се притесних от тях, признавам, имам лек страх от кучета още от малка, но след като ги нахранихме с баница, бързо станахме първи приятели, а при следващата нощувка вече така ни обикнаха, че лаеха по други хора сякаш ни пазят. 

Старт на планинския преход - ски курорта Попова капа

Набързо закусихме и потеглихме към Тетово (където не продават бира и жените имат Hijab Fashion вместо нормални магазини), и към ски курорта Попова шапка, откъдето започва преходът. 

Първото изкачването е доста стръмничко, въпреки че не се движи право под лифта. Поднових опитите за ходене с щеки, което май наистина няма да ми се получи в този живот. Наоколо всичко беше много зелено и свежо, сладко стадо овчици пасеше със своя овчар, а вр. Попова шапка ни гледаше отсреща – пасторална картина отвсякъде, на човек му се иска да се излегне в тревата и да не катери 2000 м денивелация.

Мира ми скри шапката – катереше много уверено, въпреки че тя носеше тяхната раница. Аз също носех нашата, но както и да го погледнем бегачната раничка е раница само условно. Постепенно излязохме на билото на вр. Антени (2530 м, на върха действително има антени). Продължихме плавни изкачвания и спускания по билото. Теренът е страхотен – мека тревичка, планински пътечки, а гледките са неописуеми… те просто трябва да се видят и почувстват. До Титов връх (2747 м) се прави нещо като траверс, минаващ през върховете Антени, Сини връх (2550 м), Карабунар (2600 м) и Бакардан (2704 м) преди да се стигне първенеца. На място е трудно да прецениш точно на кой си особено без местен водач, но после лесно се ориентирахме по картата.

От билото се разкриват първите невероятни гледки
Титов връх се вижда в далечината

На самият Титов връх заварихме голяма група норвежци с техния планински водач – Методи. Той обясни на нашите водачи какво следва и къде можем да отидем. След кратка почивка, прекарана в лежане на тревата и щракане на панорами, тръгнахме да се спускаме по стръмна, сипееста пътека към премка, от която бяхме решили да изкачим привлекателно триглаво връхче, чието име разбрахме по-късно – вр.Средни камен (2465 м). 

Титов връх е още известен като Голем Турчин, въпреки че името на върха се променя няколко пъти през Александров връх до връщането на традиционното му име след Втората Световна война до днешното Титов връх на комунистическия деец Йосип Тито.

Триглавото връхче, към което се запътихме, гледано от Титов връх
Гледка от Титов връх
Росен и Свет на Титов връх
Билото, по което тръгнахме към вр. Средни камен

Сипеите в Македония са по-яки от нашите. Не падаш на тях. Само си се хързулкаш като пич. А може би маратонките ми са били по-добри от обичайните. Про машините минаха отгоре по билото, а ние с Мира, Росен 2 и Боян подсякохме право надолу към премката. Там метнахме багажа и тръгнахме нагоре към връхчетата по доста стръмен баир. 

Успяхме да изненадаме стадо шар планински козички, които се разбягаха със свръхзвукова скорост. Отгоре ни очакваше изненада – от върха тръгваха страхотни каменисти ръбчета с пропасти от двете страни. :):) Обожавам такива въздушни места. Чувстваш се лек като перце и докато се движиш, сякаш и пейзажа се движи заедно с теб.

Отстрани прилича на нещо средно между Котешкия чал и Средоноса
Кольо ни снима как се връщаме от ръбчето
Началото на ръбчето

Спускането стана бързо (макар че стъпих на криво и няколко минути се намествах, за щастие глезенът ми така и не се поду). Запасите ни от вода бяха привършили и стегнато спуснахме едни 1000 м денивелация към рекичка с водопад, където успяхме да се напием добре и да хапнем локум, шоколад и други лакомства. Кольо дори видя усойница по време на спускането.

Спускане от Тройното връхче по билото
Слизане към водопадчето
Ръбчето на вр. Средни Камен

С нови сили лека полека издрапахме последния баир от днешния ден – с малък стоп за боровинки. Последните няколко километра изминахме по полегат коларски път – стигнахме при колите по тъмно – с леко подбити крачета, но доволни. 


Разпънахме палатките в двора на Информационния център на с. Маврово до Мавровското езеро и след като си говорихме до късно (и е възможно отново да съм изпила ракията на Боян) си легнахме, за да възстановим за утрешния ден в Кораб планина.

Spread the love

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *