Vitosha Summer Fest

Реших, че предвид многото състезания, на които съм участвала през последните 5 години мога да започна да разказвам за някои от тях и да дам съвети за относителната трудност на терена и къде може да се допусне грешка. Започвам с Vitosha Summer Fest, защото е последното, на което участвах. 

Много е подходящо за начинаещи в планинското бягане бегачи, които търсят сравнително лек терен и не много денивелация. Стартът е на високо (поляната Момина скала на Витоша), трасето се изкачва до Кумата и се спуска обратно в кръгов маршрут с дължина 12 км и положителна денивелация около 400 м. 

Това е едно от малкото състезания, за които няма стартова такса, защото е под егидата на “София – столица на спорта”. Има голям награден фонд, поради което на старта се събират едни от най-добрите състезатели включително изявени бегачи от БФЛА. Поради тази причина с Кольо преценихме, че не се борим за челна тройка (в крайна сметка завърших четвърта) и когато моят треньор Росен предложи да се качим пеша до старта от Бояна, решихме, че можем да си го позволим. 

Ако планът беше да се състезаваме сериозно вероятно щяхме да използваме транспорт до Златните мостове, защото от Бояна имаме 4 км с около 700 м D+, а това влияе на скоростта по време на състезанието. 

Разходката до горе беше приятна, макар че се препотих след първия километър, защото случихме на много топъл ден. На старта си взехме номерата и си потърсихме удобно място за излежаване. Стана ми хладно въпреки жегата, защото след потенето нагоре ме лъхна ветрец. Скоро останалите от отбора заприиждаха и започнаха да обсъждат стартовия списък и стратегии за челно класиране, а аз се излегнах в тревата на шарена сянка, защото не бях поглеждала стартов списък, а и не се виждах някъде напред. 

Половин час по-късно се наредихме до арката и след обичайното обратно броене, стартирахме. Тук отварям скоба, че на точно това трасе е добре да се подредиш малко по-напред на старта, защото много бързо пътеката става тясна и е много трудно да изпреварваш други състезатели, които често не се усещат навреме.

Трасето започва с много кратичко спускане по калдаръмените плочи преди да заобиколи ресторанта и да поеме нагоре към хижа Средец. Изкачването е каменисто, но много плавно и се бяга изцяло, няма нужда от ходещи “почивки”. Лека полека започнах да изпреварвам хората, които неразумно си бяха дали зор в началото. Дори при къси дистанции от 10-12 км разпределението на силите играе съществена роля. Е, мен също ме задминаха няколко души, които се бяха справили с тази задача по-успешно.  

Хижа Средец се пада около средата на по-осезаемия баир, а пътеката продължава към х.Тинтява като вече не е чак толкова тясна и задминаването става доста по-лесно. Аз не мислех вече за темпо, а кротичко следвах Херо (нашият старши треньор), знаейки, че той е много икономичен нагоре и същевременно не ходи никъде, т.е няма по-подходящ избор за гонене.

От х.Тинтява изкачването продължава към х.Бор като се сменят горски пътеки с малко асфалт и тревисти пасажи.  Малко след хижата пресякохме Боянска река и продължихме към х.Боерица и х.Кумата – край на изкачването. Точно в началото на спускането имаше пункт, на който не обърнах внимание, защото не ми се спира на спускане. Там задминах Херо, но пък изгубих Борко напред. Спускането до Златните мостове позволява да се развие висока скорост, но аз винаги съм била доста саката на спусканията и не направих някакви чудеса, затова пък краката ми си отпочинаха от баира и се приготвиха за последното изкачване от Златните мостове до Финала. 

Много е важно да се оставят малко сили за този финален напън, защото е най-труден. Самото изкачване не е кой знае какво, отново е бегаемо и е едва 1.5км, но вече се усеща жаждата, както и жегата. С облекчение прелетях през поляната към Финала (1 час и 7 мин), където се полях с вода. Жегата си казва думата. Кольо вече бе финиширал 2-3 минути преди мен и от него също капеше вода.

След няколко снимки с Росен и Кольо се запътихме към Бояна, за да смъкнем тези 700 м денивелация до колата. На връщане вече бях доста прегряла и на уморени крака, а разминаването с многото туристи ме разсея и малко над Бояна се спънах, направих двойно кълбо и си фраснах коляното като освен, че го разкървавих, го натъртих и това ми повлия доста през следващите 2 седмици. Съвет: След състезания, където човек се раздава около максимума си, по-добре не се опитвайте да довършвате с технични спускания. 😀 

 

Spread the love

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *