360 градусови панорами от вр. Момин двор и вр. Валявишки чукар, Пирин

Заслон Тевно езеро безспорно е най-посещаваното място в Пирин може би след х.Вихрен и Кончето. Само преди няколко дни Боян написа, че вечерта, в която са спали там, заслонът е приютил над 100 души – нещо изумително предвид скромния му капацитет. Причината е ясна – изключителната красота на този циркус, обграден от най-панорамните върхове в планината.

След като предния ден изкачихме вр. Джано и вр. Дженгал като обиколихме Безбожкото езеро, Валявишките, Самодивските и Кременските езера, с Кольо решихме да запълним езерния списък с Попово и Тевно езеро като се постараем да ги огледаме подобаващо от високо. 

Затова двамата заедно с натъртеното ми коляно станахме рано и се отправихме към шосето в посока х. Гоце Делчев. Отново хванахме стоп много бързо – качи ни млада двойка, чиято мисия бе изкачване на Полежаните и вр. Безбог.  

Времето се оказа слънчево и доста топло още от ранните сутрешни часове, но по някаква причина се чувствах доста зашеметена след возенето в лифта и ми се виеше свят. Тръгнахме с леко бягане в посока Попово езеро, но само след километър се наложи да спра за малко и да хапна малко шоколад. Замислих се къде би могъл да е проблема. Бях леко настинала, болеше ме гърлото, но не ми изглеждаше това да е причината. След кратка справка осъзнах, че вчерашния ден сме направили доста тежък бегово-туристически преход, а за деня бях хапнала само 1 домат, 2 филийки хляб и малко сирене на вечеря, а днешната ми закуска беше чаша кафе. Явно краткият стръмен хълм над х.Безбог се беше оказал достатъчен, за да изхаби последните гликогенови резерви.

Понякога физическото натоварване има такъв ефект – загуба на апетит. Това важи най-вече за усилени тренировки, включващи бягане и сложен терен, когато хем се хаби много енергия, хем човек се чувства твърде концентриран, за да изпитва глад, а когато приключи е прекалено жаден, за да се сети да яде. И ако не се сръчкаш сам, стават бели.

За щастие 20тина минути след като си изядох шоколадовата вафла, енергията ми се върна и ми просветна пред очите.

Пътят над х.Безбог започва с кратък, но стръмен баир

Вече доста по-бодро се затичахме към върховете. 🙂 Скоро над нас се извиси вр. Джангал, който изкачихме вчера.

Не си ти, когато си гладен 😀

До Поповото езеро се стига бързо по приятни пътечки с много цветя като от всички страни над теб гледат високи върхове – Сиврия, Джангал, Джано, Демиркапийски чукар и Кралев двор. Мисля, че дори само до езерото е чудесна разходка, много подходяща за хора с малки деца или със затруднено придвижване по здравословни причини.

Поповото езеро е най-голямото и най-дълбокото езеро в Пирин и има островче в средата. Не знам дали някой понякога стига до него, но не би следвало тъй като плуването в езерата е забранено. За това островче има легенда, според която по време на турското робство злочест поп се хвърлил в езерото, съкрушен от мъка, след като турците обезчестили дъщеря му. На него е кръстено “попово” езеро, а килимявката му образувала островчето. Според друга легенда бог Перун наказал поп, който се опитал да се пребори с езическите обичаи като го накарал да се удави в езерото. Общо взето, легендите са сходни – и в двете килимявката е островчето. 🙂  

Попово езеро

Езерото е супер бистро, в него плуват пасажчета с рибки, които изобщо не се впечатляват от хората и се тълпят до брега.

Пасажче с рибки в езерото
Пътят продължава покрай езерото

Пътят продължава покрай езерото, заобикаля го и постепенно започва да се изкачва в посока Самодивските езера. По същата пътека вчера се движехме до отбивката за вр. Джангал. Сега планът беше да изминем целия път до лява Краледворска порта, където се разделят маршрутите за з.Тевно езеро и вр. Каменица. Каменица ще кача някой ден, но за този уикенд страхът от проблем с натъртеното коляно взе превес и не посмяхме. 

И от високо е прекрасно!

Изкачването се оказа лесно, макар и каменисто. От хижата до Краледворска порта ни отне едва 2 часа въпреки 20те минути почивки за хапване и зяпане на езерото. Към края имаше голяма тълпа туристи, защото е пресечна точка със з.Тевно езеро, а там винаги има поток в двете посоки. Ние решихме да решим проблема като тръгнем директно към вр. Момин двор (2723 м) през малко безименно връхче, което нарекохме вр. Чучка.

Вр. Кралев двор, гледан от подножието на Чучка 😀

Последва стръмно, но кратко изкачване по море от камъни към вр. Момин двор. Засега това е един от върховете с най-уникални гледки, които съм виждала. Панорамата е 360 градуса – Тевно езеро, Превалски чукар, Валявишки чукар (следващата ни цел за деня), Джангал, Попово езеро и Самодивски езера, Ченгелчал, Кралев двор, Малка и Голяма Каменица и какво ли още не – всичко като на тепсия, сякаш е точно до теб и можеш да го докоснеш само да се протегнеш. 

Тевно езеро, а над него Превалски и Валявишки чукар
Ниски облачета над вр. Ченгелчал създават илюзията, че върха е вулкан, който се кани да изригне 🙂
Гледка към Малка и Голяма Каменица
Попово езеро и Самодивски езера

На този връх останахме малко, защото не можехме да се нагледаме, а и Кольо проведе кратък изпит ала “А това кой връх е?” Затова пък през цялата разходка твърдеше, че сме качили вр. Превалски чукар, а после се оказа, че това е Валявишки чукар та имаше за какво да го бъзикам. 😀

Лека полека се наканихме да слезем. Макар привидно маршрутът между Валявишки чукар и Момин двор да е каменна река, реално могат да се нацелят тревисти ръкави между камъните. Когато се излезе точно над езерото има скаличка с кръст и икони на фона на Попово езеро.

Кръст на премката между Момин двор и Валявишки чукар

Изкачването на Валявишки чукар (2664 м) се оказа една идея по-трудно от очакваното, защото на няколко места се озоваваш на нещо като ръб с вертикална пропаст отстрани, но с повечко внимание се минава без много забавяне. 

Кольо ми разказа, че като тийнейджър си е мечтаел как ще заведе момиче на върха, но все още не е имал тази радост. 🙂 Досега. 🙂 Когато се озовахме разбрах защо точно Валявишки чукар, а не Вихрен или Кончето, или друга по-популярна дестинация. Това връхче се оказа много живописно с невероятни гледки и същевременно сякаш непристъпно и слабо посещавано. 

Гледка от Валявишки чукар към Северен Пирин, Типиците и типицките езера, Тодорка, а в далечината Кутело и Вихрен
Панорама към Тевно езеро и Камениците
А Кольо най-сетне заведе момиче на върха :))

На връщане минахме по същия път като малко преди стръмното изкачване към х. Безбог се спуснахме по тревиста пътека към овчарника, който намерихме вчера. От там е най-бързият и спокоен маршрут към хижата и въпреки, че разстоянието е с около 600-800 м по-дълго, се спестява денивелацията към хижата. Там се озовахме свежи и се спуснахме с бягане до х. Гоце Делчев без да използваме лифта. 🙂

Spread the love

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *