Пълен Мусаленски траверс

В летните месеци изкачването на вр. Мусала е чудесна идея за “спасение” от жегите в ниското. Проблемът е, че тази мисъл хрумва на много хора, а наличието на лифт превръща пътеките  в магистрала и усещането за сливане с природата бива смутено. Последният път, когато бяхме на Мусала (вчера, 25 август 2019) на върха имаше дълга опашка от туристи, чакащи реда си за снимка с пирамидата. Докато за едни трепаната прави преживяването по-забавно, за други тълпите са нещо неприятно, което е по-добре да бъде избегнато. Решението се нарича “Пълен траверс на вр. Мусала по билото” и гарантира среща с минимален брой хора като единствената гореща точка се явява самият връх Мусала. 

Друг плюс на пълния траверс е възможността в рамките на 1 ден да се изкачат 7 от най-високите върхове в Рила, а именно: вр. Дено, вр. Иречек, вр. Малка Мусала, вр. Мусала, вр. Безименен, вр. Алеко и вр. Ястребец.

Маршрутът е добре маркиран и за лятно преминаване е съвсем безопасен. Не е подходящ за хора със силен страх от височини заради краткия участък, в който се изкачва вр. Малка Мусала, но като изключим тези 3 м няма поводи за безпокойствие.

Вариантите за изминаване на траверса са няколко:

1. От Боровец:
– през ситняковски лифт с бързо набиране на височина по пистата – този вариант на мен ми е любим, защото лятото по пистата е пълно с цветя и всичко ухае на билки, освен това шансът за среща с двукраки индивиди е почти 0%.
– с начало Мусаленска пътека и отбиване по пътеката към х.Чакър войвода в ляво (пада се точно на разклона на 1 от първите мостове на Мусаленска пътека) – надясно е пътеката за х.Мусала, а наляво – нашата. Тук номерът е да хванеш пътеката. В самото си начало не е особено добре изразена и има опасност да се изпусне.

2. С помощта на лифта до Ястребец и х.Мусала
– изкачване на Сфинкса по пътека, отбиваща се вляво от Мусаленско езеро (така се изпуска вр. Дено) – това е най-скоростният вариант за озоваване на билото. А и малко преди да се види сфинкса, се разбира защо се казва сфинкс. От определен ъгъл наистина има нещо общо. 
– изкачване на вр. Иречек по немаркирана пътека право нагоре от Алеково езеро (отново се изпуска вр. Дено) – плюс е хубавата гледка към Мусаленско езеро и х.Мусала от скаличките в подножието на Иречек.

3. В обратна посока на описаната (с мисълта, че все пак слизането през Трионите и Малка Мусала е една идея по-трудно от изкачването им)
– от лифта на Ястребец се поема по билото към вр. Алеко без да се минава през х. Мусала. Сякаш повечето хора правят траверса в тази посока. Действително това е най-бързият път за изкачване на Мусала, но обикновено на слизане човек е по-склонен да изпуска гледки, а тези по Трионите са по-интересни.

Връх Мусала с гледка към Маричини езера и Близнаците

Важно е да се носи солидно количество вода, тъй като по билото няма поточета. Местата за презареждане са едва в последната третина. Ние обикновено пием от реката до влека за Маркуджиците. 

От Боровец се поема по пътеката към Горна Станция на Ситняковския лифт още известна като “Пътеката за х.Чакър войвода”. Изкачването е плавно, а любителите на стръмно вземане на баира могат да цепят директно по пистата. На горната станция има табелка “Harry Potter” 😀 

Изкачването продължава по добре маркирана горска пътечка, която постепенно променя терена от мека почва с клони и корени във високопланинско редуване на клек и камъни до достигане на важен разклон, намиращ се на широка поляна между клекови пасажчета. Все се надявам да срещнем диво животно в този участък, защото никога няма хора, но досега не се е случвало.

Веднъж Кольо в опит да заобиколи локва, навлезе в клековете и някакси успя да се изгуби между тях като поне 15 мин се налагаше да му викаме, за да се ориентира за посоката на измъкване. Излезе като клековото чудовище, а тази тениска така и не успях да изпера като хората.

За Чакър Войвода се тръгва наляво, а нашата пътека продължава надясно, подсича вр. Шатър, виейки се по камениста пътечка сред клековете с гледка към долината до подножието на вр. Дено.

Малко преди да започне изкачването на самия връх има готина, въздушна скаличка с невероятна гледка към Саръгьолски езера. 

Така изглежда подножието на вр. Дено. В ляво се намира скаличката с гледка към Саръгьолски езера
Саръгьолски езера

След това красиво отклонение следва стръмно изкачване на вр. Дено (2790 м, 4ти по височина в Рила) по тревисто-камениста пътека. От там нататък започва същинският билен траверс. Миналата есен (2018) с Кольо решихме да зарежем пътеките и като Големи Планинари (ТМ) да цепим право нагоре по склона към Дено. В един момент чухме настойчив лай – от нищото се появи сладко кученце, явно от тези, които си живеят в планината. Сякаш бе решило, че сме се загубили и държеше да ни върне на пътеката, но като видя колко сме упорити се примири и ни изпрати до Малка Мусала като малко преди върха направи стръмно спускане към Леденото езеро. Много го харесах и съжалих, че не носим храна. Сигурно в заслона е намерило кой да го почерпи нещо. 🙂

По широка тревиста пътека се стига до любопитна скална формация, наречена Сфинкса. Гледана от Мусаленско езеро приличка на палец. Ако човек смята да използва лифта, но все пак иска да мине по билото до вр. Мусала, има много удобна пътека от х. Мусала до Сфинкса. Така се спестява немалко денивелация от Боровец, но се изпуска вр. Дено и гледката към Саръгьолски езера.

Сфинкса гледан от пътеката над х. Мусала. От тук прилича на сфинкс. Не знам защо все казвам палец.

Следва билно изкачване към вр. Иречек (2852 м) по широка пътека, разкриваща панорамни гледки и от двете страни. Самият връх е двуглав и дясната глава може да се подсече. Попринцип самият връх може да се подсече, но след като веднъж опитахме и се озовахме на неудобен склон като едвам се върнахме на пътеката, не го препоръчвам. 

Пътеката от вр. Дено към вр. Иречек

От вр. Иречек започва най-трудната част от маршрута –  изкачването на вр. Малка Мусала (2902 м). От билото се вижда Леденото езеро и заслон Еверест. Според мен тази гледка е най-красива в по-хладните месеци, когато по езерото има лед. 

Леденото езеро

В изкачването на вр. Малка Мусала няма нищо страшно с изключение на един малък отвесен участък над пропаст, който може да е неприятен, ако скалите са мокри. Представлява нещо като скален праг, който се преминава като се издърпаш с ръце. По-високите хора често дори не разбират къде е било “онова опасното място”, защото достигат всички хватки безпроблемно. Например, юли месец Ясен, който е поне 185 см сякаш изобщо не видя скаличка, докато последния път двете с Поли, сестрата на Кольо – миньончета почти 160 см трябваше да внимаваме повече.  

вр. Мусала вече се вижда ясно

Следва преминаването по т.нар “Триони”, които отдалеч изглеждат много страшно и неприветливо, но в действителност от юг има удобна, широка пътека, по която се ходи съвсем спокойно, а с правилната компания може дори да се бяга. 

Трионите, когато още изглеждат страшни
...но отстрани има пътека.

Следва стръмно изкачване на вр. Мусала (2925 м), където при нужда може да се закупи чай в метео станцията. Пътеката е маркирана с помощта на въже, което сигурно се ползва зимата. Най-добре е да се следва въжето. Ние с Поли решихме да се докажем на Кольо като по-оправни планинарки и така се забихме, че се наложи да открием нов път нагоре по един тесен улей и добре, че не направихме каменопад. 😀 

Гледка от вр. Мусала

От тук нататък има 2 варианта:
– слизане към х. Мусала и евакуация;
– продължаване на траверса.
Повечето хора намират тази част (Дено-Иречек-Малка Мусала-Мусала) за по-трудна от втората половина, но за мен е точно обратното и понякога се изкушавам от вариант 1.

От върха се тръгва по колчетата надолу, но още преди началото на въжето се отбива вляво към вр. Безименен (все се чудя защо няма име, в крайна сметка е един от най-високите върхове на Балканите).

По пътеката към вр. Безименен
Пътеката представлява много камъни до други камъни с кратки тревни почивки преди новата порция камъни
Гледките към Долината и Алеково ез. са страхотни

Пътеката представлява много камъни до други камъни с кратки тревни почивки преди новата порция камъни. Такава е чак до вр. Алеко и след това. Може би затова не ми е любимо, въпреки невероятните гледки, но щом всеки път се връщам, значи си заслужава малко каменен клекинг.

Слизането от вр. Алеко има 2 варианта – подсичаща пътека и право по ръба, и всеки може да си прецени кое е по-подходящо за него. Обикновено, когато сме двамата с Кольо минаваме по ръба, но с приятели предпочитам да се придържаме към по-безопасния вариант.

Предстои дълго хоризонтално преминаване на Маркуджиците до горната лифтова станция на вр. Ястребец. Дълго не като разстояние, а като онази мерна единица, важаща само в планината, която се изразява в клекове.

По-изморените могат да се евакуират с лифта, а тези, които искат да побягат или просто да се разходят още малко могат да се порадват на около 7 км спускане по Мусаленска пътека. На този етап всякаква вода е свършила, но хубавото е, че запасите могат да се попълнят на 2 места – рекичката точно под влека за Маркуджиците и една леко скрита чешмичка точно до следващия мост.

Spread the love

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *