Пирински чукари – Кременски езера, вр. Джано и вр. Джангал в един ден

Тъй като преди 2 седмици се пребих над Бояна и коляното ми е натъртено, т.е не ставам за сериозно бягане, избрахме Пирински маршрут, в който почти никъде не може да се бяга, затова пък събужда сетивата с направо убийствени гледки. И как иначе? Нали е в Пирин. Отдавна съм на мнение, че тази планина има страшно чувство за естетика и дизайнерски подрежда езера, клекове, камъни и цветя така, че както и да застанеш, снимаш ли – излиза перфектен кадър.

Първоначалната идея беше да спим на х.Безбог, но в нея нямаше никакви места с дни напред, което всъщност е логично лятото. Затова решихме да си доставим малко допълнителни удобства и резервирахме стая в къща за гости в Добринище. Името на къщата е Tsvetkovi Hotel и аз лично останах много доволна. Въпреки, че не иде реч за лукс, стаята беше много чиста, разполагаше си с всичко необходимо и цареше пълно спокойствие, а цената за 3 нощувки бе едва 105 лв. Нашият план бе прост: в петък пътуваме, настаняваме се и отиваме на басейн в Добринище за малко глезене преди камъняченето, а събота и неделя вилнеем из Пирин.

Естествено се объркахме още в първите 50 м след хотела и вместо да излезем на шосето се оказахме в една нива, където се размрънках на Кольо. Сигурно е изпаднал в потрес, че започвам отсега без да сме стигнали планината още, но в моя защита ще кажа, че после спрях чааак до слизането от вр. Джангал. 😀 


За щастие бързо излязохме, където трябва и след няма и 2 минути младо семейство ни качи към х. Гоце Делчев, откъдето се хваща лифта за х.Безбог.

х.Безбог и Безбожкото езеро

Тъй като планът беше първо да идем на Кременски езера тръгнахме по по-слабо посещаваната пътека, заобикаляща езерото отляво.  Тя е много готина за бягане, защото е почти равна с лек наклон надолу и макар че е камениста е ясно изявена – ние не се сдържахме и се затичахме. Теренът бързо става някак по-мек и дружелюбен – зелена поляна с дръвчета, много цветя и аромат на билки.

Поляните в посока Кременски езера

В един момент срещнахме стадо овце, които леко заеха пътя и се наложи да ги изчакаме. Те са част от стадото на един овчар, който сякаш живее в близкия овчарник и прави сирене там.

И овцете предпочитат да ходят по пътеката

Скоро (или не толкова скоро, ако човек спира да яде боровинки, а те са МНОГО) се стига до живописна река, покрита с бели водни цветчета, по която се преминава спокойно по камъни, формиращи пътечка. Самият брод се открива лесно по пирамидката, която насочва към него.

Реката и нейния брод

След реката започва изкачването, до тук е само спускане. То е стръмно, но много разнообразно – редуват се меки горски пътечки с каменливи пасажи.

Изкачване към Долно Кременско езеро

Бързо излязохме на Долно Кременско езеро. То ми е любимото, защото е най-голямото от трите. Водата му е бистра и искрящо синя. Малко хора знаят, че Кременските езера всъщност са 9 като 2 от тях са пресъхващи. От останалите 7 три са популярна дестинация.

Панорама на Долно Кременско езеро
Аз, разбира се, соча в грешната посока, но то се подразбира от увереността, с която го правя.

По хубава пътечка бързо се стига до Второто Кременско езеро, от  което знам, че се очаква да тръгнем нагоре, за да излезем на билото за изкачване на вр. Джано.

Второ Кременско езеро

Кольо допусна грешката да ме остави да тръгна напред и да водя, което доведе до почти вертикално изкачване към грешната част на билото, но с много драпане и балансиране, излязохме на неизвестно връхче. Аз първо реших, че това е вр. Сиврия, но в последствие видяхме, че сме били далеч от нея и кръстихме връхчето вр. Стелия по името на “откривателката”. //Какво пък? И американците са кръстили Америка земя, която отдавна е била открита от местните. 😀

Гледка към Попово езеро от вр. Стелия

По билото лека полека с доста заобикаляне стигнахме до вр. Джано. Попринцип това е най-красивата локация за снимка на трите езера заедно, но ние случихме на мъгла, която плътно прикриваше всичко в радиус от 5 метра. Затова си позволявам да кача снимка от друга разходка през вр. Джано (тогава Боян ни заведе по Джановското било през всички връхчета чак до Корнишкия циркус, но за този клекинг ще разкажа в друг пост). От този връх се виждат още Попово езеро и Каменишките езера в далечината.

Гледка към Кременски езера от вр. Джано

Бързо се спуснахме от вр. Джано по пътека, която започва каменисто и преминава в мечтата на бегача. Тя ни изкара почти до Попово езеро за нула време.

Слизане от вр. Джано в мъглата

Джангал се показа скрит в нисък облак. Зъберите му изглеждаха застрашително, но си казах, че същото чувство предизвикват Трионите на Мусала, а реално отзад си има пътека. Всъщност това не е първият ни опит да изкачим този връх. Преди около 5 години тръгнахме с всички дисаги – палатка, чували, котлонче и тн, но още начинаещи бегачи и никой от двамата не искаше да се покаже по-слаб и да предложи да се качим на стоп та стоически се качихме 12 км от Добринище до х.Гоце Делчев пеша. В следствие на това дългичко забавяне не успяхме да качим върха по светло и спахме в подножието му. Затова се надявах днес да го качим най-накрая и а, дано облаците се дръпнат, за да видя най-сетне тази гледка.

Връх Джангал се подава изпод облаците

Стигнахме почти до Попово езеро преди да пресечем рекичка и да започнем стръмно изкачване към Самодивските езера. Ако не се лъжа, следвахме маркировка за з.Тевно езеро като в един момент малко над езерата отбихме в дясно т.е право нагоре по най-удобната просека между камъни и клекове към южната премка на върха.

Гледка към Самодивските езера, щракната набързо докато катерим

След излизането на премката, 70% от катеренето е приключило, но ни чака дълъг пасаж от нестабилни камъни, който е обозначен с пирамидки, но в един момент те се губят и уж трябва да има оранжеви точки, нарисувани по камъните – ние ги намерихме чак след като излязохме от камъните. В един момент се забихме до доста стръмен и свличащ се каменопад някъде над официалната пътека и ни напред, ни назад. От другата страна се появиха хора, които също имаха лек проблем с намирането на пътеката в същия участък, но те бяха на равнището й. След първото по-сериозно измрънкване от мен, когато се наложи доста да натоваря натъртеното коляно, слизайки към пътеката по пързалящ се отвес, стигнахме до правилното място и подехме последното остро изкачване към върха.

Гледка от вр. Джангал към вр. Малък Полежан, Полежан и Безбог
Гледка към вр. Момин двор
Гледка към Валявишки езера от върха, ние слязохме през тях
Гледка към Попово езеро и Самодивски езера

Джангал (2730 м) е един от най-красивите върхове в Пирин и определено е един от най-величествените. Името му се свързва с легенди за бог Перун и на няколко пъти претърпява промени (Голец и Самодивски връх), но накрая си остава Джангал.

След като Кольо категорично отказа да слезем по северния ръб, тръгнахме от запад към Валявишките езера, от които щяхме да качим Джангалска порта и да превалим от друга страна към Попово езеро. Спускането е неприятно за хора с проблемни колене, а до портата ни чака сериозен камъняк, но направихме интересно откритие, заобикаляйки върха – в самата му върхова част има голяма пещерка, която може евентуално да бъде спасение при внезапна гръмотевична буря.

Пещерата на вр. Джангал

Слязохме почти до езерото преди да започнем леко изкачване към портата. На този етап натъртеното краче ме болеше доста и вече мрънках малко. Чакаше ни дълъг път към х.Безбог, макар че в крайна сметка се оказа, че не е толкова дълъг – излязохме под Попово езеро. Аз не бях много убедена, че ще хванем лифта, но Кольо изглеждаше спокоен. На едно място дори попитах млада двойка колко остава до лифта и тя заяви: около 50 мин ходене, което ме втрещи и хукнах да бягам. В крайна сметка се оказаха 12-13 мин. 😀 Хванахме лифта в 16:15, около половин час преди последната кабинка. 

Този преход : х.Безбог-Кременски езера-вр.Джано-Самодивски езера-вр.Джангал-Валявишки езера -х.Безбог ни отне около 7 часа. Вода има на много места и не е проблем, затова препоръчвам по-олекотено тръгване.

Пътечка из върховете
Spread the love

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *