Пирински панорами от връх Безбог и още нещичко + Голямото Затъване

Моят треньор Росен организира голям купон за Нова Година на х. Славянка в планината Славянка (Алиботуш). Който е ходил там знае, че хижата е по-скоро хотел и предлага всички удобства – идеалното място за група от почти 50 човека и една много весела НГ. 

По пътя за Славянка се минава покрай Пирин и то се подразбира, че група от планински бегачи и планинари няма как да пропусне да се отбие. :))

Паркирахме на х. Гоце Делчев, където започва лифта към х. Безбог и след известно чудене, решихме да тръгнем пеша нагоре без лифта. Тук много зависи от целите и сезона. Ако човек иска да стигне до Дженгал, Тевно езеро или Циркусът на Кременските езера най-добре е да си се качи на лифта. Особено зимата. Нашият план беше вр. Безбог и евентуално вр. Полежан, ако остане време, а те са в непосредствена близост до горната станция на лифта, поради което нямаше смисъл да си скъсяваме разходката.

В началото има плавно изкачване по ски пистата като от време на време пътеката се отделя от нея и минава през гората. 

Ски пистата на Безбог

Ние с Кольо, Ясен, Деси, Ники и Анета се движехме пеша, а Боян и Росен пантеха нагоре със ските. Останалите тръгнаха с лифта, за да ги срещнем горе.  В сладки приказки стигнахме до х. Безбог за нула време.   

Хижа Безбог

В един момент се сетих, че “Чакай, тук имаше езеро” и открих, че аз ходя по него от 2 минути.  Просто е заледено И затрупано от сняг. 

След езерото започва стръмен наклон, който при определени обстоятелства може да бъде лавиноопасен. В нашият случай не беше. 

От билцето до вр. Безбог започна големия купон. Имаше пъртина (не мога да се оплача), но пътят минава право през полу-затрупани клекове и се пропада на всяка крачка поне до коляно, а някои по-нисички създания направо до кръста.  Беше много забавно. Добре, че съм лека. На няколко пъти се наложи Кольо да ме извади от снега, а Деси беше първата затънала необратимо, но нея я извади Ясен. 

В такива моменти разбираш смисъла от снегоходките. 

Голямото Затъване започна

Лека полека с много пропадане се озовахме в подножието на върха, откъдето започва и седлото към вр. Полежан (ние искахме да го качим, ноо ми се стори далечко като за условията).

Отвсякъде ни обгръщаха невероятни пирински панорами (мисля, че Кольо успя да запечата доста от тях в снимките). Ясно се виждаха Дженгал и Каменица. Мисля, че от този ъгъл не се вижда Джано, но възникна малък спор по въпроса.

Пирински красоти
Връх Полежан

Настигнахме лифтовата групичка и станахме една солидна група.  На части. 

Напредваме към Безбог

Връх Безбог ни посрещна с ветрец, но много слънчице и се снимахме с кръста преди да потеглим надолу към щрапането из клека. 

Връх Безбог

Там в преспите ние с Кольо се сгодихме.  Мисля, че никой не е успявал да предложи брак толкова оригинално, пропадайки в пряспа до кръста. 

Поехме надолу ухилени. Дори засякохме мои съученици от НПМГ Силвето и Сашо, и се уговорихме да направим един зимен Мазалат.  

При езерото споделих хубавата новина с няколко човека и докато слезем, вече знаеха всички, хаха. 

След малко леща потеглихме към хижа Славянка, готови за нови приключения. 

Кольо пропадна в пряспа до кръста и ми предложи брак, а аз казах "Да" 🙂
Spread the love

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *