Врачански балкан – вр. Остра могила и прекрасните Кобилини стени

Кобилините стени са внушителни скални образувания от варовик, които гледат към Искърския пролом. Намират се на около 1500 м надм. височина.

От доста време гледах снимки от този район из Планинарските групи във фейсбук и при първа възможност организирах наша групичка до тях. 

Началните точки за разходка към Кобилините стени са много – с. Лакатник, с. Миланово, х. Пършевица и др. Ние избрахме с. Оплетня, за да вървим през цялото време с гледка към скалите. Идеята ни беше да стигнем максимално далече и при добри условия да качим вр. Бегличка могила. В крайна сметка подсичащата пътека на вр. Остра могила се оказа затрупана в снега и “изчезнала” за нас, поради което нямаше как да заобиколим връхчето и да продължим нататък, но се качихме на самата Остра могила, където гледката е 360 градуса. 🙂 

Врачанският балкан е идеален за зимни разходки, защото там сякаш винаги грее слънце и е топличко. На 22 декември оставихме София в мъгла и студ. Всички (аз, Кольо, Валентин, Нели и Божката) носехме дрехи и екипировка сякаш ще катерим Мусала при -15 градуса и се наложи да се разсъблечем още след първите 500 м. 

Още над самото село Оплетня започват красиви скални масиви
Мини Стени над с. Оплетня

Изкачването започва с тясна, камениста пътека, изпъстрена в червено. Едвам изминахме 100 м денивелация и се наложи да спрем и бързо да свалим повечето си връхни дрехи. Някои останахме по дълъг ръкав, а други (Божката) останаха по къси гащенца и обувки. 😀 На повечето снимки предвидливо сме четирима от пет. 

Постепенно пътеката излиза сред полянки и ориентацията в снега става малко трудна. Освен това телефонът ми реши да се обърка и през цялото време беше убеден, че се намираме от другата страна на реката. 😀 Все пак успяхме да нацелим правилната посока.

Червената пътека
Страхотната гледка от Червената пътека

Убедена съм, че този маршрут се води труден за ориентация, защото хората са твърде заети да се огледжат наоколо и не си гледат в краката. 😀 

Удобен ориентир са няколкото изоставени колиби – бивши овчарници, покрай които се минава, както и живописна дървена ограда. 

Живописната дървена ограда

Попринцип най-добрият вариант е да се качи вр. Радов връх, откъдето има по-добра видимост за пътя. Ние, обаче, го подсякохме и в издирване на пътеката се наложи да цепим право нагоре през гората 4 по 4. 😀 Това се оказа сериозно изпитание за пързалящия си Божка, докато ние с Вальо катерехме бързо и се озовахме на пътя за нула време. Кольо бе единствения, който се катереше изправен, въпреки че връчи щеките си на Нелката. 

В търсене на пътеката

В един момент осъзнахме, че пътеката се вие и всяко супер стръмно катерене ни изкарва на по-горната чупка на иначе широк път.  Панорамите изникваха в различни посоки на всеки ъгъл.

Гледка към Кобилините стени
...и в другата посока

Най-сетне стигнахме до частта, в която се гази в снега. Пътеката свършва и се продължава надясно със стръмно изкачване към билото. Имаше и ляво разклонение, което вероятно е алтернативен маршрут към Бегличка могила. Един заек бе оставил следи от малките си крачета в снега – явно имаше психически отклонения, защото траекторията му описваше странни криволици и осморки.

Пътеката се отклонява вдясно.

От билото се открива жестока гледка.
Ако някой иска да й се наслаждава по-дълго, спокойно може да се приюти в каменен заслон с панорамен прозорец, позициониран точно на билото. Вътре си има всичко – пейки, прибори и печка.

Гледката от билото под вр. Остра могила
Каменен заслон с пейка отгоре

На връщане се мушнахме в заслона и хапнахме домашната баница на Кольо с топъл чай. 🙂 

Пълна есенно-зимна палитра

Ето тук след каменният заслон трябваше да намерим подсичаща пътека, която минава под вр. Остра могила и продължава към Кобилините стени, но нея я нямаше, поради което изкачихме вр. Остра могила. 

Много се зарадвах, че успяхме да минем през нея, защото изкачването включва малко, но много красиво ръбче, каквито аз обожавам. 

Stairway to Heaven 😀
Така изглежда премката към вр. Остра могила

Когато изкачихме върха открихме, че няма как да продължим напред, защото спускането от Остра могила е стръмно и заградено от гъсти шубраци и дървета.  

Ненадейно на върха ни изненада едно симпатично кученце, което се оказа малко асоциално и не ни отрази изобщо. 

Гледка към Кобилини стени от вр. Остра могила - нашата крайна точка
Асоциалното кученце

Постепенно се смъкнахме до долу, където изядохме уникалния щрудел на Нели и потеглихме към София през Враца. 😀 

Spread the love

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *