Осогово във вихъра на студения фронт

От около 2 седмици навивах Ясен да си направим едно последно бягане преди да паднат “големите” снегове в планината и да стане невъзможно за друго освен чист туризъм. След кратък размисъл решихме да си изберем “лесен” маршрут и се спряхме на вр. Руен в Осоговската планина. Ние с Кольо не сме изкачвали върха никога. Лятото на 2014 направихме много аматьорски опит да пробягаме Осогово Рън преди да започнем да бягаме, който завърши на хотел Трите буки с твърдото ми обещание, че Аз Никога Повече Няма Да Бягам (АНПНДБ). 😀 От тогава изтече много вода, пробягахме какви ли не състезания с далеч по-висока трудност и си казах, че е време да се помирим с Осогово и да качим върха в лек полу-бегачен стил. 

Решихме да тръгнем олекотени, но слава богу с дебелите якета и прилични трейл маратонки. И се настроихме за весели 26 км с много ниска трудност и денивелация не повече от 800 м. Само че планината не обича да се гъбаркат с нея и след като ласкаво ни посрещна с ярко слънчице, на билото се намръщи и ни изпрати буреносен вятър, който ме местеше насам натам сред гъсти мъгливи облаци. 😀 Аха аха да качим вр. Руен, но в крайна сметка стигнахме до предното връхче и решихме да се върнем, защото започнахме да замръзваме. Аз съм ясна и съм свикнала да мръзна. Но този път не бях единствена.

Осогово ни посрещна със слънчице ала "Бали" 😀

Паркирахме на хотел “Трите буки” и потеглихме. Носехме леки бегачни ранички с по барче и шишенце вода, маратонки (тук държа да отбележа, че съм много доволна от Inov8 X-Talon 212, представиха се страхотно при газене в сняг и правене на пъртина) и дебелите якета заедно с ръкавички и шапки. Кольо единствен тръгна с по-тежки обувки и щеки и докато в началото ние му се смеехме, на прибиране той се смя последен. 😀 

Началото на пътеката

Пътеката е много полегата, минава покрай смесена гора, а от другата страна се показва панорамна гледка към Рила и Пирин. Не съм сигурна дали гледах Вихрен или Кутело, но различихме Рилецкото било. 

Ясен и Кольо напредват към билото

Това, което не преценихме добре е наличието на доста вода по пътя, който се беше превърнал в ледена пързалка с островчета пръхкав сняг и кал. Това ни подсказа, че бягането надолу може и да не се окаже толкова лесно. Всъщност на едно място ледът беше толкова хлъзгав, че след поне 2 мин преценяване откъде да мина, докато Кольо опяваше “Абе дай ръка, виж че не е толкова хлъзгаво”, тупнах право по дупе. 😀 

Maлко морени по пътя.

Постепенно стана по-облачно и задуха лек за момента вятър. Ние не обърнахме голямо внимание, защото бяхме заети да си гледаме в краката в опит да не се хлъзнем. За малко да изпуснем уникална гледка към Рила. Снимката не показва добре колко близък изглеждаше релефът на планинската верига. 

Рила и Пирин на хоризонта

След малко изкачване достигнахме стар заслон, който е неизползваем. От него нататък започна частта от разходката, която наричам “Голямото затъване”. Вятърът се беше усилил междувременно (а може би ние сме се движили на завет до този момент). 

След няколко стотин метра затъване, Ясен предположи, че може и да не стигнем върха, но аз бях оптимистично настроена 😀

Стигнахме до официалния заслон “Превала”, който е студен и малък, но оборудван с печка и е чудесно място да се приютиш в случай на буря. 

Заслон Превала

В един момент придвижването започна да става малко трудно, защото от една страна вятърът беше доста силен и смразяващ, а от друга затъвахме на всяка крачка. 

Ето тук разбрах, че Inov8-ките са моята обувка – до последния възможен момент краката ми бяха сухи и държаха фронта смело по местата с твърд лед.

Разкри ни се невероятна гледка към съседните върхове сред живописно небе, осеяно с тъмни облаци, скупчващи се около последните слънчеви лъчи.

Драпаме нагоре по снежното било
Постепенно се спусна мъгла над близките върхове
А ние отиваме ееей там 😀 Зад видимия връх, в мъглата.

Решихме да се откажем на най-близкото до нас връхче, на около 100 м денивелация от вр. Руен (но поне 3.5 хоризонтални километра), който беше потънал в мъгла. Вятърът стана доста силен и почти свободно ме местеше на всяка крачка и беше много студено, а и в мъглата нямаше да видим никакви гледки.

Гледам да стоя разкрачена за по-голяма стабилност и да не ме отвее 😀
С изглед към вр. Руен

По пътя надолу бягахме леко, за да стигнем по-бързо до завет. Спряхме в заслона за бързо размразяване и малко сушени кайсии с шоколад.

Лека полека фронтът, в който се бяхме забили с главата напред, започна да отминава и да се изнася към Рила, и дори отново започна да прогрява слънчице, макар че се появи за кратко и си беше все така студено.

Спряхме се при стадо кротко пасящи кончета като прикотках едно от тях, за да го погаля по муцунката и да му дадем малко роо бар, защото ни свършиха кайсиите.

"Ела тук при кака Стела!"
Тук се гледаме разбиращо

Започнах да се сгрявам чак след около 20 минути седене на топло в ресторанта на хотел “Трите буки”, където заредихме след битката с ветровете.

Отново на Бали 😀

Оригиналният маршрут е с дължина около 25-26 км в двете посоки, но нашата разходка закова на 18 км. Ще направим нов опит в ден с по-подходящо време, а в главата ми се заражда идеята да се осмеля отново да се пусна на състезанието Осогово Рън. Кой знае? Може би Руен не иска да го кача като туристка, а като бегачка след като веднъж ме е видял да се отказвам на състезанието? Ще видим. :))

List   

Information
Click following button or element on the map to see information about it.
Lf Hiker | E.Pointal contributor

Osogovo   

Profile

50 100 150 200 5 10 15 Distance (km) Elevation (m)
No data elevation
Name: No data
Distance: No data
Minimum elevation: No data
Maximum elevation: No data
Elevation gain: No data
Elevation loss: No data
Duration: No data

Description

Add here your formated description
Spread the love

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *