За бягането в мъгла

След едномесечна почивка без ясно определена програма, дойде 3ти декември – началото на скоростния блок за 2018 година (за мен първият скоростен блок изобщо). Остава седмица до момента, в който ще получа пропуск за затворената зала, където ще мога да бягам бързичко цяла зима. Презадишването при минусови температури не е особено полезно и ако няма достъп до залата, човек е обречен да остане бавен.

Снощи с нетърпение отворих програмата на моя треньор Росен и се приготвих психически за темпова тренировка. Ноооо… греда! Още със събуждането сутринта усетих, че стаята е малко прекалено тъмна. Дръпнах щорите и със свито сърце открих, че не виждам блока отсреща – цялата улица се оказа потънала в гъста мъгла. Живея в София, която се намира в котловина и зимно време мъглите, които се спускат над града са ако не точно токсични, то поне много гадни. Отворих фейсбук и с още по-голямо притеснение се зачетох в десетките постове за опасно високи нива на фини прахови частици, придружени от снимки с противогази, филтри, домашни пречиствателни станции и прочие.

За днес имах да обработвам купища данни, което обикновено правя от вкъщи и съвсем нямах мотивация да излизам навън… ноо Росен твърди, че точно тези случаи, когато най-най-малко ти се бяга, ти правят тренировката значима. Затова изчаках да стане максимално топло и се приготвих за мъглата.

За бягането в мъгла имам няколко съвета:

  1. По-добре не бягайте.

Аз не си спазвам този съвет в повечето случаи.

  1. Не бягайте бързо.

Тъй като в програмата ми пишеше 8 км темпово бягане с 4:20/км, това го пропуснах. Вие не го пропускайте. 😀

  1. Дишайте в нещо.

По този повод се приготвих с бъф. Като цяло зимата задължително бягам с бъфове. Имам няколко от различни състезания и днес избрах бъф на Pirin Sky Run.

Мъгливият Национален Стадион "Васил Левски"

Стадионът изглеждаше като излязъл от The Mist на Стивън Кинг. Портиерът ме изгледа малко странно и това никак не е чудно, защото бях единствената откачалка там. Същите изненадани погледи получих от работниците, които правеха нещо по огражденията около футболното игрище. Бързо заврях нос в бъфа и започнах със загрявката. Петнайсетте минути загрявка минаха бързо и без зор, както и трябва да бъде. Запомних цифрата 10.8 км с идеята, че когато ги направя, ще съм приключила с темпото и ускорих. Изненадващо, въпреки че въздухът е тежък, ако човек диша по-плитко и начесто, положението не е чак толкова лошо. Първите 5 км минаха почти неусетно. Загрях се доста и свалих бъфа, защото стана целия вир вода от влагата, образуваща се при дишането, когато въздухът навън е студен. Понадишах се с гадост и сериозно се замислих дали да не направя 6 км вместо 8 км бързо бягане, нооо “Така и така си тука, мари Стело” и след малко зор добягах докрай. Разпускането ми дойде добре, макар че веднага ми стана студено.

Изненадващо, не кашлям и един топъл чай напълно ми успокои гърдите. Мушнах един упсарин Ц за всеки случай. Не съжалявам за направената тренировка, но все пак смятам, че е по-разумно да не се бяга много в мъгливо време. Ако все пак не ви свърта на едно място, бъфа и плиткото дишане помагат значително.

Spread the love

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *