Връх Богдан в Средна гора и къщичките на Копривщица

Връх Богдан (1604 м) е най-високият връх в Средна гора и е кръстен на легендарния хайдутин Богдан войвода. Въпреки, че самият връх е скрит в букова гора и не дава 360-градусови гледки, пътят до него е изключително панорамен, а когато се озовеш на върха, лесно можеш да си представиш как хайдутите са седяли, сгушени в гъстата гора и са крояли своите планове.

Панорамният път на билото към вр. Богдан (снимка: Антон Конакчиев)

Маршрутът е много лек и е подходящ както за леко трейл бягане, така и за приятна разходка. Като цяло има маркировка, но на места е малко неясна и е добре предварително да се приготвите с трак. Например, нашата компания се загуби за малко, а преди няколко години Кольо изкачил съвсем друг връх в опит да намери вр. Богдан.

Разходката може да се комбинира с разглеждане на старите къщи в Копривщица, която е най-удобната отправна точка към върха.

Горе долу така изглеждат първите 6 км (снимка: Антон Конакчиев)
Билото също предлага много равен терен

Първите 6 км представляват равна разходка по коларски път край иглолистна горичка по поречието на река Тополница. По пътя има овчи стада с кучета пазачи, но останах с впечатлението, че са добре настроени и нямат намерение да ни ядат. 😀 Лаеха предупредително, но през цялото време махаха с опашка.

Използвах възможността да си събера шишарки, които ще опитам да направя на мини коледни елхички с винена тапа вместо стъбло по идея от Pinterest.

Овце, които кротичко пасат до своя пастир
Река Тополница

Малко след появата на стар овчарник, оборудван със соларен панел се преминава от другата страна на реката и се продължава с много лек наклон нагоре към заслон Гацова чешма (там няма чешма). Заслонът е мястото, на което е време да се огледате за отбивка в ляво на широкия път, откъдето започва стръмно изкачване към билото. 

Ние се загубихме точно там, защото изобщо не видяхме отбивката, въпреки че имаше табела с надпис “Вр Богдан”, която сочеше към нея. Продължихме по широкия път, който ставаше все по-заледен и стръмен, а на места имаше следи от кръвта на диво животно, което ни накара да се замислим за малко и да осъзнаем, че сме на грешната пътека.

Овчарник със соларен панел (снимка: Антон Конакчиев)

Вместо да се връщаме назад по леда, решихме да се върнем на пътеката право нагоре през гората и след малко зор издрапахме през снега до било, което ни посрещна със зашеметяваща гледка. Случихме на ясен, слънчев декемврийски ден и много добре се виждаха всички чупки и извивки на релефа на Рила и Стара планина.

Тук вървим към билото. 🙂

На билото отново срещнахме табели към върха, което ни успокои и щастливо закрачихме в правилната посока.

Гледка към Рила (снимка: Антон Конакчиев)

Малко по-късно попаднахме на чисто нова противопожарна вишка, изградена по проект. Не се сдържахме и се покатерихме по дървената стълба до платформа със заслонче, от която се разкриваше красива гледка над горите. Качването си струва, но бъдете внимателни, защото е стръмно и падането не изглежда приятно.

Противопожарна вишка
Гледка от вишката (снимка: Антон Конакчиев)

След като се нарадвахме на панорамата, се върнахме на пътеката и продължихме към старата хижа Богдан, която е изгоряла и не функционира, но предполагам, че може да се използва като временно укритие в случай, че времето рязко се влоши. Нагоре от хижата започва последното стръмно, гористо изкачване.

Пътят беше маркиран както от червена маркировка, така и от изтръгнати дървета, пометени от силен смерч, който явно е знаел маршрута и е минал право по него. Огромните изпопадали дървета изглеждаха доста внушително. Тук е важно внимателно да се оглеждате за маркировката по дърветата (някои от маркираните дървета бяха паднали), защото няма ясно обособена пътека, а върхът не се вижда, скрит е в гората и съответно не е добър ориентир.

Дърво, пометено от смерч на пътеката

След около 150 м денивелация се стига до къса, равна пътечка, водеща право към върховата пирамида, на която има знаме. Ние спряхме там, хапнахме и пийнахме чай, и поехме наобратно. Зимата, когато буковите дървета са оголени се виждат част от върховете на Средна гора като ние разпознахме вр. Кози Грамади, на който бяхме миналата седмица.

Нашата компания на вр. Богдан (Кольо, аз, Ясен и Антон)

Тъй като целият маршрут е много лек (около 20 км с 650 м D+) се озовахме в Копривщица по светло и успяхме да завършим деня с малка историческа разходка из красивите улички и старинните къщи.

Разходка из Копривщица

List   

Information
Click following button or element on the map to see information about it.
Lf Hiker | E.Pointal contributor

VruhBogdan   

Profile

50 100 150 200 5 10 15 Distance (km) Elevation (m)
No data elevation
Name: No data
Distance: No data
Minimum elevation: No data
Maximum elevation: No data
Elevation gain: No data
Elevation loss: No data
Duration: No data

Description

Add here your formated description
Spread the love

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *