Мистичната Средна Гора – панорамата на връх Кози Грамади

Изкачването на връх Кози Грамади се оказа една от най-интересните разходки, които успяхме да направим през 2018 г. Маршрутът е много лек, макар и сравнително дълъг, включва приятни горски пътечки, стръмно изкачване и уникална панорама, а по пътя има древни тракийски останки в много добро състояние.

Панорамата от връх Кози Грамади

Името на върха идва от легенда за млада пастирка на кози, която смело тръгва на паша из Балкана март месец въпреки преупрежденията на останалите в селото. Когато се изкачила горе в планината, се издигнала вихрушка и я отнесла с козите, и от там върхът е кръстен  Кози Грамади. Целият район си има собствен дух и атмосфера, и никак не е чудно, че е пълно с предания и легенди, свързани с него.

Препоръчвам тази дестинация за есенна разходка, защото Средна гора сама по себе си прилича на фон за приказка на Вилхелм Хауф, а в комбинация с шарени дръвчета и опадали есенни листа, става наистина вълшебно. Ние – групичка от четирима (аз, моят приятел Кольо, и приятелска двойка – Веси и Олег) посетихме местността на 25 ноември в хладно и леко мъгливо време, но за щастие облаците се вдигнаха навреме и разгледахме тракийската резиденция, огряна от слънчевите лъчи.

Районът е белязан от присъствието на траките и техните следи се откриват навсякъде. По пътя правят впечатление мегалитни камъни, подредени по необичаен начин като най-впечатляващи са т.нар. Момини гърди (Момин камък или още Слънчева врата), а под самият връх има останки от крепостна стена, монолитен скален жертвеник и пещерен заслон. От историческа гледна точка местността представлява комплекс от “скално светилище на връх” и резиденция, което според археолозите е типично за траките.

Удобна стартова точка е винарната на село Старосел, която всъщност е и нелоша крайна точка за тези, които обичат да седнат на чашка вино след преход. 😀 До нея се стига за около час и половина от София. Селцето е на около 300 м надморска височина.

Мегалитни скални формации над село Старосел

Пътеката започва малко след винарната и представлява широк коларски път. Като цяло маршрутът е с много ниска техничност, почти целият е равен и много полегат като става малко по-стръмен през последните 3 км преди върха. Според мен е доста удобен за начинаещи планински колоездачи и бегачи. Първите 2 км са малко скучни, но бързо се излиза на поляна, от която се виждат първите мегалитни могили. Там се намира т.нар. Момин камък.

Гледка към друга тракийска могила над село Старосел

Когато се озовахме на поляната се разнесе силен рев, който се повтори още няколко пъти. Усещането беше сякаш сме се пренесли в паралелен свят и чуваме неговите обитатели. Веси направи аналогия с филм за извънземни и определено имаше такава атмосфера. Може би, защото цялостно мястото е пусто и тихо, и някак респектиращо с тежестта на цялата история около себе си. Е, в крайна сметка извънземното се оказа ревящ бивол, който изскочи иззад храстите и продължи по пътя си. 😀

Важно е да се хване правилната отбивка за Мегалита Момин камък, защото няма маркировка или пътека към него, а той е скрит из останалите причудливо подредени камъни. Приложила съм трак, който може да се следва, защото ние изненадващо се ориентирахме много бързо. По пътя може да срещнете овчарски кучета, но са дружелюбни и лаят само, колкото да предупредят, че си пазят стадото крави.

Така изглежда Момин камък отстрани

Според легендата скалите са вкаменено момиче, влюбено в мъж. Двамата консумирали любовта си без да се оженят, което ядосало традиционно настроените жители на селото. Момата избягала от клетвите на рода си, които я настигнали и вкаменили, коленичила с ръце към небето. От там идва и името “Момини гърди”. Вероятно древните траки са считали мястото за врата към отвъдното. Честно казано, мога да си представя как в слънчеви дни, когато лъчите преминават през “слънчевата врата” формацията дава поле за такива асоциации.

Мегалитът Момин камък (Слънчева врата, Момини гърди)

След като наснимахме (и мушнахме по някоя ябълка) се върнахме на пътеката. Тя продължава полегато още няколко километра като от време на време се разкриват гледки към широколистната гора и съседните хълмове. В страни от пътя продължават да изникват камъни с интересни форми като на много места се чудехме дали са естествено образувани, или траките са давали воля на въображението си и са ги редили специално. 

Това е камъкът динозавър.

Имаше и идеален охлюв.

Постепенно пътят става една идея по-стръмен и изкачването вече е осезаемо. В далечината се вижда връх Кози Грамади, обвит в облаци. Честно казано, изглежда една идея по-близо, отколкото всъщност е. Малко преди да започне по-сериозната част от изкачването има табела, която оповестява 2 км до върха. Тези 2 км се взимат доста бавно, защото в тях е концентрирана по-голямата част от денивелацията (сумарно около 1100-1200 м).

Пътеката редува стръмни и полегати участъци през широколистна гора.

На около километър от върха стигнахме до Царската Тракийска Резиденция. Нарочно пиша с главни букви – наистина е внушителна. Разкопките са започнали около 2005 година и всичко е много добре запазено. Според историците  резиденцията съществува до 341 г.пр. Хр, когато е превзета от македонската армия на Филип II Македонски. Вероятно тя е част от селище, което е било една от столиците на Одриското царство.

От Резиденцията започва стръмно изкачване като пътеката се вие нагоре и леко заобикаля върха от задната страна. На билото се разкрива страхотна гледка към Стара планина. В нашия случай цялата беше потънала в сняг. Кози грамади е двуглав връх като по-интересна е по-високата му част, където има крепостна стена и древнотракийски жертвеник. На по-ниската част има знаме, което за малко ни обърка и почти решихме, че това е основният връх – не е. Горе гледката е зашеметяваща. Дълго време се чудех коя снимка да избера. Всички са страхотни.

Гледка от връх Кози Грамади към релефа на Средна гора

На върха седнахме и хапнахме, наслаждавайки се на гледката.
До нас навсякъде имаше табели “Пещера”, сочещи към много стръмна пътека надолу, която е оборудвана с дървен парапет и води към ръчно изсечен коридор в монолитните гранитни скали. Според археолозите той е служел за скална гробница. До нея се стига по закрепени в скалата дървени летви и тъй като парапетът леко се клати, е хубаво тези 3-4 метра да се изминат с повишено внимание. Входът е ориентиран точно на изток, за да посреща слънчевите лъчи и има форма на пресечена пирамида. Ние влязохме за малко вътре. Определено има специфична атмосфера.

Тъй като ноември месец дните са по-къси поехме със стегната крачка на обратно. Ако ходите лятото или плановете ви включват бягане, може да се отбиете до хижа Фенера, от където има малко по-дълга пътека към Старосел. Давам идеята, защото попринцип предпочитам да правим турЯшките разходки като кръгче, минавайки през различни места и гледки, но в случая рискувахме да се приберем по тъмно и решихме да заложим на сигурното.

В двете посоки маршрутът е с дължина 25 км и сумарна денивелация около 1200 м. Вода няма никъде освен на хижа Фенера – затова е хубаво да се носи повечко. Маркировката е доста добра и няма голяма опасност от загубване освен в началото, когато се хваща пътеката. По пътя на места се срещат крави и бикове, но от тях само един даваше признаци, че се интересува от нас. Кучетата са малко, пазят си стадата, но не закачат хората, въпреки че сякаш нямаше да откажат салам. 😀 Все пак не бих препоръчала за самостоятелна разходка предимно, защото районът е доста пуст и не се срещат туристи. Специална екипировка не е необходима, по-голямата част от пътя е равна и полегата.

List   

Information
Click following button or element on the map to see information about it.
Lf Hiker | E.Pointal contributor

KoziGramadii   

Profile

50 100 150 200 5 10 15 Distance (km) Elevation (m)
No data elevation
Name: No data
Distance: No data
Minimum elevation: No data
Maximum elevation: No data
Elevation gain: No data
Elevation loss: No data
Duration: No data

Description

Add here your formated description
Spread the love

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *